Уважаеми читатели, в настоящия трактат с елементи на разсъждение върху заобикалящата ни флора, фауна и всички онези откачалки и простотии, които ни дразнят, забавляват или предизвикват в нас цяла гама от други чувства и емоции , за които ще стане дума по-нататък, та в този доклад върху реалността ще разясним част от битийния живот на един средностатистически представител на новопоявилите се на софийската сцена ентусиасти.

Ако сте спрели на бензиностанцията на Микре и, слушайки Тони Стораро, се чудите дали да не затворите още няколко буркана с лютеница или пресмятате по колко дюнера на ден ще са ви достатъчни в столицата, за да поддържате идеалното си наднормено тегло в рамките на позволените +20kg, то това е текстът, който би могъл да стане вашият настолен такъв (или намасен – според зависи къде ще си го държите). Ако не принадлежите към гореспоменатите, не се отчайвайте – надяваме се бъдещето да донесе нещо си там хубаво дори и на такива като вас!

За градския транспорт

Много е важно човек да се тъпче и гъчка по разните автобуси, тролеи, трамваи, маршрутки и каквото друго намери (полезно е както за фигурата ви, така  и за социалния ви живот). Поради стреса и пълната липса на време, вие, може би, се тъпчете само и единствено с мазните дюнери, продавани от разни чужденци с всякакъв произход, и някои и други бонбони, вафлички, сладки, шоколадчета, сладкишчета, баклавички, еклерчета, толумбички, локуми, торти, пасти, кроасани, сладки салами, реванета, парфета (хм, какво друго ядох (бел. ред. спрягай глагола "ям" - за упражнение, не че го бъркаш) тази седмица...). Ако е така, то пътуването с градския транспорт би било една от най-полезните за вас възможности, които столицата предлага. Ако сте далекоглед и четете бързо, ще можете да съчетаете полезното с приятното и, лашкайки се на раздрънкана машина, бихте могли да прочетете нечий вестник. Красота! Успех!

За разговорите на обществените места

Може би нямате обширна обща култура, липсват ви елементарни познания в толкова много области, че чак ви е срам, че ако наберете напосоки един телефонен номер, то няма да можете да си поговорите петнайсетина минути с обадилия се. Какъв сериозен пропуск! Но, моля ви – слезте от перваза на прозореца – ние ще ви дадем съвет, който да внесе макар и блед слънчев лъч във вашия базсмислен живот и ще ви накара да отложите самоубийството поне до края на текста (ако след него все още имате непреодолимото желание да проверите дали ще се научите за 8 етажа време да летите, то моля първо да сгънете листята с този невероятен философски текст на ракетки и да ги пуснете от прозореца си, така че те да стигнат и до други такива като вас – хора на ръба (не на перваза), на които им трябва още малко, за да вземат съответното решение. Нека и други се поучат от нашето всеобхватно знание, защото знанието дава криле, а ние искаме само и единствено да ви подкрепим в преследването на вашата мечта – пък била тя и да полетите!). За да увеличите обема на безсмислената информация, с която разполагате, и която ние за по-научно ще наричаме ""обща култура"", трябва да си купите билетче за съответната транспортна линия ( в зависимост от естеството на информацията, която не ви достига – студентски столове, лекарства, рецепти, спорт, телевизионни предавания, цени и т.н.) и се качвате. Всъщност, ако имате желание за по-екстремни изживявания, по-добре не си взимайте билетче. Глобата е 7 лева, ама какво шоу става... Да приемем, че сте се качили и вече си пътувате. Най-доброто за вас място би било в близост до някоя разговорлива компания. Пътувате няколко спирки и вече разполагате с какви ли не знания – че ако сложите аспирин в туршията, може и да не я възварявате; че болницата на доктор Хаус се е превърнала в касапница; че един от преподавателите в УНСС май е бивш командос и други подобни изключително важни за развитието ви като личност неща. Пътуването с влак препоръчваме на желаещите да се запознаят с тънкостите в приготвянето на пълнени чушки, с действието на различни лекарства или да чуете за поведението на дъщерята на снахата на съседката на някоя от пътуващите. Все полезни неща, както, предполагаме, и сами вече се убедихте.